Студио Фернандина Подкрепа за деца и възрастни

• Дина Нарлиева, ти ни помогна – и на мен , и на Иво, да преодолеем едно клеймо, един етикет и да повярваме, че не всяка диагноза е окончателна и че първо трябва да се съмняваме, а после да се доверяваме. Огромна част от постигнатите успехи на Иво дължа преди всичко на теб – на подхода, на вярата в нас… Благодаря!

  Гергана /майка на Ивчо/

• Дина, с тези няколко реда искам да ти благодаря за положения труд и напредъка, който е при Георги за тези две години. Ти успя да извадиш от него като един вълшебник това, което може и даде много от себе си. Пожелавам ти все така да си упорита и добър специалист, да продължаваш да работиш с Георги и другите деца и те да вървят напред!

  Ели /баба на Георги/

• Срещнах Дина покрай теми свързани с дъщеря ми. Разговорите с нея ми дадоха възможност да стана по-толерантна към себе си и към другите. Дадох си сметка, че аз съм водача на моите чувства и мисли. След всяка среща с Дина се чувствам спокойна и съм в хармония със себе си. Знам, че винаги мога да разчитам за съвет от нейна страна. С обич и уважение!

  Ирина /майка на Гери и Дани/

• Дина помогна и на сина ми Ники и на мен. С него сякаш живеехме в различни светове. Толкова трудно ми беше понякога да го разбера, а тя ми показа, че често пъти всичко е много лесно, само човек да има правилния подход. Нейните умения на тарапевт и логопед бяха незаменими за Ники, понеже сме посещавали и други специалисти. Никога не усетих досада или рутина в работата, дори напротив. Винаги беше с цялото си внимание и разбиране насочени към нас и желание да помогне. Благодарение на нея се справих и с много от собствените си страхове (тъй като имам опит с нея като личен терапевт), вдъхна ми кураж и ме накара да повярвам повече в себе си като майка и човек. Дина, много те ценим в нашето семейство!

  Стела /майка на Ники/

• Когато се срещнахме с Дина за първи път, синът ми беше на 3г. и отказваше да говори, изпадаше в истерии, а аз бях на ръба на физическите и психическите си сили. За по-малко от половин година положението стана търпимо. Днес, 3 години по-късно, когато Коко почти не се различава от връстниците си, единственото, което мога да кажа на Дина е “БЛАГОДАРЯ”. За това, че в нито един момент не накара нито мен, нито него да се чувстваме зле. За това, че обсъждаше всичко с мен, че беше насреща дори по-късните часове. За това, че ни помогна да станем най-добрите приятели. И най-вече за това, че ни научи не само да си говорим, но и да се разбираме. Благодарим ти от все сърце, Дина!

  Екатерина /майка на Коки/

Слайд 1 Слайд 2 Слайд 3 Слайд 4 Слайд 5