Отзиви за мен

Дина не ме успокоява, тя ме кара да осъзнавам. Ето какво осъзнах за година и половина срещи с нея. Осъзнах, че не бях поела родителската си роля и по тази причина синът ми имаше огромни проблеми в поведението и социализацията си в детската градина. Имено заради него беше и първата среща с Дина. Осъзнах, че бях инфантилна в поведението с партньора си. Проблемите между нас се отразиха в отчуждаване и в поемането на отговорности от моя страна, които не бяха мои. Научих се да разпознавам кое е мое, и кое не, което ме научи да бъдат по-пълноценен партньор. Осъзнах, че не се грижих за себе си, а очаквах другите да го правят. Това пораждаше неудовлетворение в мен и чувството ми за справедливост страдаше. Аз страдах. Осъзнах, че по-лесното е да контролирам другите, а по-трудно - себе си. Когато поемах по лесния път, това водеше до липса на свобода в общуването ни и липса на емоционална близост. Когато поех по трудния - това доведе до общуване. Осъзнах, как се вкарвам сама в спирала на самосъжаление и жертва. Разбрах как да разпознавам тези ‘спирали’и как да се изкарвам от тях. Осъзнах, че имам огромно желание да се харесвам на хората и така премахвам собствените си граници. Това се отразяваше в липса на себеуважение, защото впоследствие не смеех да кажа с какво аз не се чувствам добре и се примирявах. Осъзнах, че на всички тези ‘грешки' имам право, без да чувствам вина просто защото аз заслужавам да греша, да се уча, и това също е част от мен. Част от процеса на осъзнаване е да си подарявам часовете с Дина. Часове, в които в началото се чудех как въобще се чувствам, защото ми беше трудно да разпозная чувствата си. Сега си задавам въпроси какво ме кара да се чувствам по определен начин. Създавайки си навик да се срещам със себе си по време на срещите с Дина, се усещам и много по-пълноцена и подготвена в ежедневните ситуации, в които ми се случват, защото знам какво да търся в себе си. Така започнах да отстоявам себе си, да се грижа за себе си, защото аз заслужавам да се чувствам доволна, щастлива, обгрижена, пълноценна, заобиколена от хора, които ценя и в чието обкръжение има свобода да бъдем.

/В. П. майка на Г. и Н./

Потърсих помощта на Дина преди близо 2 години, след като вече се бях отчаяла, че ще има подобрение в състоянието на сина ми. Почувствах, че трябва да направя последен опит. Синът ми имаше сериозни проблеми с храненето. Тогава беше на 5 г., все още ядеше изцяло пасирана храна, пред телевизор, хранен с лъжичка. Ако случайно попаднеше и на минимално парченце, повръщаше на фонтан и отказваше да яде. До тогава бях обиколила повечето гастроентеролози и специални логопеди в София, спазвах стриктно препоръките им, но подобрение нямаше. Но подходът на Дина имаше невероятен резултат! След няколко месеца непрестанните повръщания намаляха и постепенно изчезнаха изцяло. Тя го научи сам да се справя с позивите, научи и мен, да не се паникьосвам като повърне. Постепенно го научи как да дъвче, защото в годините на автоматизирано поглъщане на пасирана храна той беше изгубил всички инстинкти. Сега, по-малко от 2 години по-късно, синът ми вече яде храна, която всяко 6-годишно дете яде. Придоби самочувствие, че е като връстниците си, стана по-спокоен, тиковете му от притеснение изчезнаха.

За мен Дина е уникален специалист – намира подхода както към детето, така и към родителя, за да постигне максимални резултати. Огромно „Благодаря“!

/майка на П./

​Дина, открих те точно,когато имах най-голяма нужда от теб. Съдбата знае как невидимо да насочва хората в правилния момент. Синът ни вече беше класифициран от различни специалисти, които ни накараха да повярваме, че имаме аутистично дете. За теб ми каза една съседка в квартала. Така те намерих - през улицата до нас :). \

Ти ни показа,че детето ни може да бъде такова, каквото ние определим. Без диагнози и етикети. С много търпение и жизненост преведе, него и нас- семейството му през процеса на израстване. Ти работеше и помагаше, не само на него, а на всички ни. Споделила съм моя опит с много майки. Разказала съм им как от едно неговорещо, асоциално дете, сина ми е ученик, тернира фехтовка ,учи английски и вече ходи на първия си самостоятелен летен лагер. Като всички деца на 10 години. Всичко това е благодарение на твоите усилия и вяра в децата.

Благодаря ти,че си толкова отзивчива и всеотдайна. Винаги откликваш, когато съм имала нужда от съвет или подкрепа. Знам колко струва това за личния ти живот да си отлкова отдаден на професията. Това прави усилията ти още по-ценни за мен.

С обич! Петя / майка на Пипо/

Обръщението ми е към родителите на специални деца, които търсят хармония в живота си, защото искам да ги уверя, че тя е постижима! Винаги сме били оптимисти и сме вярвали, че детето ни Слав ще надмогне препятствията, съпътсващи хората с аутизъм, но как да се случи това, правилната посока ни покзва Дина Нарлиева. Преди 10 г., след известно лутане и много въпроси, намерихме терапевта в нейно лице, който изслушва, насочва, показва, работи, откликва, съпреживява, дава ни отговори. Когато се научихме, че след всяка стъпка назад, следва крачка напред, започнахме да забелязваме малките успехи и те се превърнаха в изумителни постижения. Детето, което не можеше да седи спокойно на стол за повече от две минути и не искаше да говори, днес ми разказва за баба Илийца, чете гладко, пише и се радва на новите си приятели. Работата, обичта и всеотдайността продължават да дават своите резултати. От първата думичка „Дина“ до сложните уроци по История и География в училище измина дълго време, но то беше изпълнено със смисъл. Всяко усвоено умение, свързано със самообслужването в ежедневието или разнообразните образователни занимания бяха тухличките от една стабилна основа за пълноценен живот и те ни бяха поднесени с уважение, любов и разбиране. Един от нагледните уроци, които научихме от Дина като родители е именно как да уважаваме двойно по-големите усилия на децата си, в желанието ни да се впишат в нашия свят. Намерението, отдадеността, практиката и професионализмът на Дина Нарлиева ни доведоха до взаимно удовлетворение.

Благодаря ти, Дина, че избра призванието си! Благодаря, че си неизменно до нас! Благодаря, че си доверен приятел не само на специалните деца, но и на родителите, на братята и сестрите...! Благодаря, че сме уверени в начинанията си и сме спокойни за бъдещето!

Веселина Томова /майка на Слав/

Когато преди 16 години, разбрах и осъзнах, че детето ми Е и ще бъде различно,в мен се разбушуваха всякакви чувства и емоции. Бях тъжна,объркана,наранена,отчаяна,гневна,страдаща,силно обичаща, решена на всичко, за да му помогна и не помня вече още какво премина, като стихия, през душата ми. Бях силно амбициозна да направя всичко,за да му помогна да Не бъде различен, да бъде като нас.Започнахме веднага (още шестмесечен) интензивни терапии. Васко беше бебче, което през първата си година и половина извървя дълъг път и постигна голям напредък. После нещата поизостанаха. Работихме с различни терапевти, променяхме детски градини и така до навършване на 6-годишна възраст. Тогава започнахме с плуването и се запознахме с нашият терапевт Dina Narlieva. Беше много млада ,но с огромно сърце и отдаденост, на работата с деца с проблеми в психо-емоционалното, поведенческо и говорно развитие. Казвам" нашия терапевт",защото тя се превърна и в мой терапевт. Посрещнат винаги с усмивка, внимание, висок дух и приятни емоции, Васко започна да очаква и все още е така, часовете за работа с Дина. Тя ни даде стимул, зареди ни с позитивизъм,. а на мен помогна да осъзная, че детето ми не е различно, просто има други нужди. Постигнахме голям напредък в развитието. Е, Васко не може да чете, пише и смята,но овладяхме емоционалната нестабилност, научи се да изразява желанията си и да проявява самостоятелност. Благодария ти Дина, за грижата, любовта, вниманието и търпението,за професионализма и за всичко, което направи за Васко през тези 10 години!

Майка на Васко

Здравей Дина,

Oтне ми малко време да напиша моята обратна връзка, защото е сериозна задача и исках да й отделя времето и вниманието, а и спокойствието на духа, за да го направя. Днес си мислех, че всъщност, ако искам да ти пожелая нещо наистина, освен много щастие, спокойствие, хармония и усмивки, е да се клонираш. Защото си само една, а има толкова деца, на които можеш да помогнеш....така го виждам аз. И всеки път, когато чуя за дете в нужда, се сещам за теб. Защото вярвам в теб и се надявам да имаш много сила, желание и енергия, за да продължиш да помагаш на децата. Всички имаме нужда от това!

А сега, ето какво си мислих:

Нашата история с Дина започна преди малко повече от две години, когато Теди беше на 3,5 години. Усмихнат, ведър, енергичен и мълчалив. Дълго време ние смятахме, че детето само ще си проговори и няма от какво да се притесняваме, докато не започнахме да се притесняваме. Имахме големия късмет наша приятелка, Елена Илиева, да ни каже за Дина, и да ни препоръча да направим серия от звукостимулации. Така се запознахме с Дина и съм много, много благодарна, че я срещнахме. Направихме три пълни курса звукостимулация, по време на които, докато детето слушаше и работеха заедно, с нея говорехме - много, напоително и подпомагащо. Защото родителите трябва да участват изцяло в този процес - така работи Дина. Всеки поема своята отговорност и всеки участва. Именно тези разговори ми помогнаха много като родител. След това продължихме с логопедични занимания, за да подкрепим процеса на израстване на детето. Защото, като всеки процес, той се случва стъпка по стъпка, плавно и спокойно, за да има устойчивост, стабилни основи. В момента Теди посещава градина с логопедична насоченост и се справя спокойно сред връстниците си. А имаше моменти, в които не можехме да го задържим на едно място или да ангажираме вниманието му по-продължително! Моята история може и да не звучи драматично и разтърсващо, защото не искам да се връщам назад и да ровя в стари рани, в думи, изречени от "специалист", които раняват, защото не виждам смисъл в това. Зная обаче, че имахме страхотен късмет да срещнем Дина и да помогнем на детето да проговори и израства в нормална и стимулираща среда, с цялата грижа и внимание, на което Дина е способна да даде на всяко малко същество, с цялото разбиране и приемане, които дава на родителите, с цялото си сърце. Дори не помня вече пътите, в които съм я препоръчвала, всеки път с ясното съзнание и дълбока убеденост, че тя може да помогне на децата и родителите. Защото, където другите виждат проблеми в децата, тя вижда техния потенциал и умее да го извади напред, да даде сила и увереност на детето да порасне, и надежда на родителите.

*Петя /майка на Теди/

Дина Нарлиева, ти ни помогна – и на мен , и на Иво, да преодолеем едно клеймо, един етикет и да повярваме, че не всяка диагноза е окончателна и че първо трябва да се съмняваме, а после да се доверяваме. Огромна част от постигнатите успехи на Иво дължа преди всичко на теб – на подхода, на вярата в нас… Благодаря!

Гергана /майка на Ивчо/

Срещнах Дина покрай теми свързани с дъщеря ми. Разговорите с нея ми дадоха възможност да стана по-толерантна към себе си и към другите. Дадох си сметка, че аз съм водача на моите чувства и мисли. След всяка среща с Дина се чувствам спокойна и съм в хармония със себе си. Знам, че винаги мога да разчитам за съвет от нейна страна. С обич и уважение!

Ирина /майка на Гери и Дани/

Дина помогна и на сина ми Ники и на мен. С него сякаш живеехме в различни светове. Толкова трудно ми беше понякога да го разбера, а тя ми показа, че често пъти всичко е много лесно, само човек да има правилния подход. Нейните умения на тарапевт и логопед бяха незаменими за Ники, понеже сме посещавали и други специалисти. Никога не усетих досада или рутина в работата, дори напротив. Винаги беше с цялото си внимание и разбиране насочени към нас и желание да помогне. Благодарение на нея се справих и с много от собствените си страхове (тъй като имам опит с нея като личен терапевт), вдъхна ми кураж и ме накара да повярвам повече в себе си като майка и човек. Дина, много те ценим в нашето семейство!

Стела /майка на Ники/

При Дина попаднахме в момента, в който трябваше да събера смелост и да си призная, че дъщеричката ни (тогава на 2г. и 8м.) не се развива като нейните връстници. Отидохме по препоръка от майка, на чието дете Дина и до момента много помага. Очаквахме диагноза и прогноза за проблема на детето ни. Но както Дина много пъти е казвала, тя не поставя диагнози, а и не се влияе от вече поставени такива. Стреми се да помогне на детето да надгражда уменията си и да развива потенциала си. Времето показа, че Дина много точно разпознава проблемите и прилага много адекватна и навременна терапия. Вече две години тя е плътно до нас и помага не само на дъщеричката ни, но и на мен да преодолявам кризите и страховете си, вдъхва ми кураж и самочуствие, учи ме и не на последно място ме подкрепя да се отстоявам пред близките си и в семейството ми, за да бъда по най-добрия начин полезна на детето си. Мъжът ми и роднините в началото бяха скептични към избора ми на терапевт и терапия, но аз през цялото време твърдях, че съм права и времето го доказа. Нещото, което най-много ме впечатлява у Дина, е, че е много ерудирана. Непрекъснато надгражда и своите знания и придобива нови квалификации, за да бъде максимално полезна на децата ни, които истински обича и подкрепя и като истинска майка желае най-доброто за тях. Ценя много и откритостта и коректността в отношенията. В нейно присъствие се чуствам уверена и подкрепена. Не бих могла да искам нищо по-добро за детето ми! Благодаря!

Ваня, майка на Анета /4 г. и 7 м./

Скъпа Дина, никога няма да забравя момента, в който моето слънчице пое твоята ръка и ти се довери! За мен това беше достатъчно, защото вярвам, че едно дете разбира кога е обичано, подкрепяно и вижда добрия човек срещу него! С много търпение, любов и грижа ти успя да достигнеш до нейното сърчице и виждам колко спокойна и усмихната, по-структурирана в задачите и игрите е тя! Ти се превърна не само в нейн логопед, но и в приятел на нашето семейство! Ти си човека, който знае винаги как да ме изкара от депресията и лошите мисли (често причинени от лекарски заключения) и да ме накараш да се усмихна и да повярвам в себе си, че правя най-доброто за моето ангелче! Благодаря ти и искам от сърце да ти пожелая да бъдеш здрава, много щастлива и още много успехи и радости, както в професионален, така и в личен план! Силни прегръдки от нас за теб!!!

Надя /майка на прекрасно слънчево момиченце Мария/

Здравей, Дина! Измина почти година от първата ни среща. Година изпълнена с промени, както за детето ни, така и за нас. Когато се запознахме с теб ние бяхме разочаровани от хората, с които се бяхме сблъсквали до този момент. Хора, които претендират за професионализъм по отношение на работата с деца със специални претенции. В хода на работата ни с тези “професионалисти” разбрахме, че ние и синът ни не сме нищо повече за тях от поредния случай, от койте те могат да бъдат единствено финансово облагодетелствани. Постоянно се подценяваше и омаловажаваше състоянието на детето ни с това, че не е нищо толкова сериозно и че е нещо, с което ще се справят. А времето показа, че това съвсем не е така. С идването си при теб, ние бяхме разервирани, недоверчиви и до голяма степен обезкуражени, заради разочарованията през които преминахме. Сякаш използваха личната ни мъка и безпомощност да се справим с нещо ново и непознато, каквато беше за нас диагнозата на детето ни “Детски аутизъм”. Стараехме се да правим най-доброто за детето си, както прави всеки родител. Опитвахме се да му осигурим необходимите грижи, да задоволим потребностите, от които се нуждае едно специално дете, но сякаш така и не успявахме да осъществим така важната връзка между нас и терапевта, с който работехме, за да върви детето ни напред. При първата ни среща бях впечатлена от реалната ти оценка и от трезвия поглед на ситуацията, в която се намирахме. Ти не се стараеше да ни се харесаш с празни обещания или с неосъществими цели. Представи ни нещата точно такива, каквито са независимо дали това, което чувахме ни харесваше. Обърна ни внимание на всичко, което е проблем на дневен ред в поведението и развитието на Дани. Ясно беше, че да се развива детето в положителна насока, то трябва да има стабилна основа, върху която да се надгражда. Тази основа започнахме да градим с теб. За първи път ти ни показа колко е важно специалистът-терапевт и родителят да бъдат едно цяло. Да са единни в действията и позициите си спрямо детето. Всичко, което правехме заедно и продължаваме да правим помогна на сина ни да се почувства в сигурни ръце при теб. Доверието, което постепенно изградихме беше усетено и от него. В твое лице видяхме и намерихме човек, който е наша опора и довереник в борбата за изграждането на едно стабилно и утвърдено социално-приемливо поведение на детето ни. Това е и най-важното, за да се чувства той пълноценен, разбран и приет. Върна ни вярата, че все още има хора, за които професията е призвание и мисия. Уверих се, че ще бъдеш наш приятел и помощник във всичко, с което Дани се сблъсква и ще положиш всички усилия, за да просперира той. Индивидуалният ти подход към всяко дете и към всеки проблем е всъщност това, което прави работата ти с нашите деца толкова успешна. За тази година работа превърна сина ни от дете със силно изразени стереотипи и фиксации в дете способно да бъде структурирано. След поставянето и на ясни граници, бях изумена как той започна да изпълнява значително по-голям брой инструкции. Преживяхме много кризи… Знам, че тепърва предстоят още много, но сме спокойни, когато до себе си имаме теб за партньор. Имаме надежда откакто работим заедно и смятам, че с професионализма си успяваш да извадиш на показ най-доброто, както от децата, с които работиш, така и от нас родителите. Благодаря ти, че приемаш лично и присърце всеки случай, с който се заемеш. Знам, че за теб всички деца са специални! Благодаря ти за постоянните напътствия, които са от изключително значение и важност за нас!

Лилия и Божидар /родители на Дани/

Когато се срещнахме с Дина за първи път, синът ми беше на 3г. и отказваше да говори, изпадаше в истерии, а аз бях на ръба на физическите и психическите си сили. За по-малко от половин година положението стана търпимо. Днес, 3 години по-късно, когато Коко почти не се различава от връстниците си, единственото, което мога да кажа на Дина е “БЛАГОДАРЯ”. За това, че в нито един момент не накара нито мен, нито него да се чувстваме зле. За това, че обсъждаше всичко с мен, че беше насреща дори по-късните часове. За това, че ни помогна да станем най-добрите приятели. И най-вече за това, че ни научи не само да си говорим, но и да се разбираме. Благодарим ти от все сърце, Дина!

Екатерина /майка на Коки/

Посещаваме Дина Нарлиева от около 6 месеца. Детето ми беше на 3 годинки и не говореше. В началото тя ми направи добро впечатление. С времето то се потвърди. Детето ми започна да говори, да пее песнички. Много ми хареса това, че Дина освен логопед е и психотерапевт, музикотерапевт и специален педагог. Това й дава възможност да подхожда по-задълбочено към проблема. За нея е важно как се чувства детето и как се чувстват родителите. От нея получавам много съвети, за това как да възпитавам децата си. Това много ми помага да се чувствам уверена в себе си като родител. Много се радвам, че попаднахме на нея, защото тя е страхотен човек, който помага!

Мария /майка на Гоги/

Дина, заедно с детето ми сме Ви благодарни за отделеното време, за вниманието и търпението, с което се запознахте с нас и показахте докато ни опознавате. Насоките Ви ми помогнаха да преодолея страховете и неувереността си. Успях да взема правилни решения по отношение на закъснялото захранване. Благодарна съм, че ми показахте дълбочината и сериозността на проблема. Успях със сигурност да избегна травмите, които щях да причиня на детето си ако бях послушала педиатрите и го бях оставила при близки с цел да се отбие и да започне да се храни и с друга храна. Оценявам и съм сигурна, че много малко Ваши колеги биха отделили от времето си да насърчават и да подкрепят безрезервно майката по телефона от разстояние, така както направихте Вие. Мисля, че сте истински отдаден човек и, че това което правите за децата е призвание, а не професия. Макар, че успях да Ви посетя само веднъж отдавам заслугата за постигнатото с детето ми изцяло на Вас. Радвам се, че се вслушах в съветите Ви, бях до детето си през цялото време, докато разбере, че е достатъчно голям да замени кърмата и с друга храна. Смятам, че постъпих правилно и избегнах незряло родителско поведение, с което като последен и краен вариант щях да го отделя и оставя на родителите си с надеждата те да свършат моята работа. Съжалявам, че нямаме физическата възможност да се виждме с Вас и да работим заедно по предоляването на трудностите от многоезичната среда на проговарящото дете, но съм сигурна, че с топлото си сърце помагате на други нуждаещи се родители и непослушни малчовци. Пожелавам Ви весели празници в уюта на домашното огнище и с най-скъпите за Вас същества.

Ралица /майка на Адриан/

Дина, с тези няколко реда искам да ти благодаря за положения труд и напредъка, който е при Георги за тези две години. Ти успя да извадиш от него като един вълшебник това, което може и даде много от себе си. Пожелавам ти все така да си упорита и добър специалист, да продължаваш да работиш с Георги и другите деца и те да вървят напред!

Ели /баба на Георги/

Изказваме благодарността си към Дина, помощта и беше безценна за нашето семейство. Големият ни син започна да я посещава, когато беше на две години и половина, тъй като изоставяше в говора. Тя подходи много професионално с обстойно обяснение за проблема, който имаше детето, с голямо търпение и внимание. За детето срещите с нея бяха празник. Помогна и на нас като родители да открием грешките, които допускаме, да осъзнаем, че е важен правилния подход към детето. Изключително прецизна в работата и отношението към сина ни, само благодарение на нейните съвети той се адаптира в детската градина. И не на последно място помогна и на мен като майка да преодолея страха и ужаса, с който оставях плачещото си дете в чужди ръце.

Благодаря ти, Диди!

П.С. Калоян с всяка изминала минута говори все повече и повече.

/родители на Калоян/

Ще пиша на Дина, но повече ми се иска да пиша за Дина. Ще ми се целия свят да разбере за подвизите и успехите й, за призванието да работи с най-„трудните” деца, да се появява в най-точния момент, да спасява малки и големи от драми и проблеми! Да, това ще бъде Ода на Благодарността, защото друг формат не обхваща Дина Нарлиева! Дина значи дисциплина! Дина значи правила! Дина значи доверие! Дина значи чудеса! При Дина не попадаш случайно. Сякащ нещо те насочва, свързат се енергии и щрак, вълшебството сработва. Помня кога се срещнахме, помня и как сина на приятелката ми, се влюби в Дина и единствено на нея позволи да го преведе от света на аутизма до контакт с нашата реалност. Дина строи света на децата от основите, без да жали сили, време, материали, прилагайки индивидуални и новаторски методи, които дават смайващи резултати.

Дина изисква и от родителите и от децата, Дина се раздава без остатък и уважава себе си и околните. Дина е готова да се притече на помощ всячески и всякога. Изпитано е! Дина е от малкото терапевти, които разбират колко е важно първо родителя да бъде стабилизиран, за да може да участва адекватно в живота на детето си. И Дина е на разположение за всякакви въпроси и съвети, лични, прилични, неприлични, трудни и различни. Дина помага на всички страни да осъзнаят какво е важно за тях и как да го постигнат. Обратната връзка е пълнокръвна, виждаш напредък и резултат, усвояваш техники, виждаш грейналите очи и събудените сетива на децата. Изведнъж ти светва, че всичко, което уж изглежда като игра е довело до това, че детето ти се е подобрило във всяко отношение – поведение, взаимоотношения, емоции, отговорност, самостоятелност, говор, изразяване, възприятие, самочувствие, самоопределение и отстояване. Дина е Човек, Терапевт, Психолог, Приятел, Логопед, Рамо, Остен, Усмивка, Подкрепа, Сила, Генератор и Верен Сподвижник! Хобито й е професия Откъде знам всички неща за Дина според вас? От първа ръка! Вървим заедно повече от 10 години, първо тя ме водеше, после влязох в крачка На какво ме научи?

• Да изградя връзка с дъщеря си.
• Да се науча да я разбирам.
• Да бъда майка.
• Да определя границите си.
• Да изградя нормални/зрели взаимоотношения с родителите си.
• Да приема вината и да си простя.
• Да отказвам и да се вслушвам в себе си.
• Да участвам активно в живота на детето си и да бъда адекватен родител.
• Да вземам решения и да нося отговорност.
• Да се справям с предизвикателствата на делника.

Какво научи Маги, дъщеря ми, от Дина...

• Да говори ясно и да произнася нови звуци.
• Да се концентрира.
• Да пише и да чете.
• Да разпознава форми и цветове.
• Да спазва правила.
• Да общува.
• Да изслушва и разбира.
• Да бъде самостоятелна.
• Да се грижи за хигиената си.
• Да реди пъзел.
• Да си почива.
• Да казва „Не!”
• Да изразява гнева си.
• Да слуша музика на слушалки.

Заниманията ни са очаквани с нетърпение и празнично настроение. Звукостимулацията даде изумителни напредъци и у двете ни, прилича ми на магично ключе, коетоизведнъж отключва способности, напредък и енергия, а самия процес... дава шанс на родителя да бъде активно с детето си, да научи нови неща за себе си и да пренареди приоритетите си, просто да спре и да разбере, че може да играе и да отдели време за себе си и най-важните си хора. Нашата история: Майка, която не е виждала детето си 6 години /от раждането му/, дете със синдром на Даун, отписано от лекарите с прогнозата, че няма да доживее до едногодишна възраст. Продължението е, че живеем щастливо и пълноценно, а Маги навърши 17 години миналия месец.

Защото винаги има надежда, вяра, обич и Дина! Б л а го д а р я!!!

Надя /майка на Маги/

Дина, Дина, Дина!

Дина в моите очи ... Дина си е ... Дина ...

• сериозна /много понякога/;
• целеустремена и нахъсана /прекрасно/;
• жизнена /не знам как издържаш понякога/;
• мека и тиха /когато прецениш/... Не знам защо дойдох ... останах, защото грабна с нещо Митко, той те хареса, след това /по-бавно/ - Аз и Ние. Направо е плашещо колко добре разпознаваш емоциите му и неизказаното, а то е много, но ти го знаеш ...

Понякога благородно ти завиждам за тази борбеност, хъс и ентусиазъм. Вярвам обаче, че и ти имаш нужда от подкрепа, признание, любов и разбиране. Не знам дали съм от родителите за пример /не вярвам изобщо да има такива/, но се надявам да продължим да говорим, да се смеем, да плача /Аз/, да даваме смисъл на нещо и някой, който го заслужава! Не се променяй, а аз се надявам да се вслушам повече в словата ти! Имаме обща мисия!

С много топли чувства и сълзи,

С. Р. /майка на Митко/

Дина, извънземна Дина. Така те приемах дълго време след нашата първа среща, преди 2 години и половина. Извънземна, заради личния и професионалния опит, които имаш. Спечели моето доверие още от самото начало, което до ден днешен не си предала нито за миг. Доверих ти не само детето си, но и мен самата. Радвам се, че те познавам. Щастлива съм, че ти си първия терапевт работил с моето дете, защото резултатът е видим, а ние не сме губили време с хора, които не са така отдадени на това, което правят, за разлика от теб. Познанството ни ми дава сигурно рамо, на което мога да се опра в труден за мен и моето дете момент. Ти си изключителен професионалист във всички области, които съчетаваш в себе си. Ти си голям Човек! Възхищавам се на твоята борбеност, респектира ме твоя опит и знания, уважавам твоя невероятен индивидуален подход извън всички рамки. Изпитвам страхопочитание към всичко, което правиш. Не спирай да инвестираш в себе си, защото всичко, което правиш за теб се отразява благоприятно и на нас родителите и на нашите деца. А аз съм убедена, че любовта и всеотдайността, с които работиш ще се върнат при теб, защото ти го заслужаваш. И го доказваш на всеки кръгъл час, в който на прага при теб прекрачва следващия късметлия докоснал се до твоя професионализъм и човечност!

С букет от топли чувства, В. Б. /майка на Бени/

Запознахме се с Дина в началото на юни 2013 г. Тогава синът ни беше на 4 години и все още не можеше да говори, имаше поведенчески и емоционални проблеми. Намерихме координатите й по препоръка и нито за миг не сме се поколебали нито аз, нито съпругът ми, а най-вече и детето ни, че това не е правилния чавек за решаване на проблемите му. Работи изключително отдадено и професионално, не прекрива нищо, винаги с обратна връзка за проблема тук и сега и в бъдеще. Работата е взаимна, както от нейна страна, така и във вкъщи и резултатите рано или късно настъпват в положителната им страна. АЛЕКС вече е на 8 години - едно пълноценно неспиращо да бърбори дете, във втори клас и за всичките тези години, тя беше неотлъчно три пъти в седмицата до него и ние до нея. Едно безкрайно "Благодаря!" за това, че те има до нас и до днес!

Марта и Пламен /родители на Алекс/